Пам Велидис разказва за суперсилите и суперслабостите

Прочети го за 5 минути

Пам Велидис е социолог, автор и модел. Осъзнава женската си сила и действа със замах.

Но как е станала толкова самоуверена? Проваляла ли се е някога? Отказвала ли се е? На 22 септември от 20 часа на Sofia Summer Fest тя ще бъде напълно откровена по всички тези въпроси в благотворителното комедийно шоу Stand up for Sisterhood, подкрепено от ANSWEAR България. На сцената ще се качат още Алекс Раева, Красимира Хаджииванова, Гери Турийска и Оля Малинова. Приходите от билети и част от приходите от колекцията Girl Power на answear.LAB, ще бъдат дарени на каузата Оле Мале и Български фонд за жените.

Пам, какви са твоите суперсили?

Мисля, че са няколко. Но първата ми и най-съществена суперсила е, че съм човечна. Качество, което не е присъщо често на хората. Да си човешко същество, което изпитва емпатия и може да се постави в чуждите обувки, образи, състояния и преживявания, е изключителна сила на духа, която винаги ми е била в природата и проявявам. Суперсилата на жената, която съм е, че дори, когато е жестока в каузата на правилните за нея или някой друг решения, трябва да излъчва нежност и да действа със замах. Но този замах изисквам от себе си да е грациозен като куршум забит в десетката.

 

А твоите суперслабости?

За щастие, те по-рядко се проявяват, отколкото суперсилите. Свързани са с котки, черен шоколад, вино, красиви дрехи и интелигентни мъже, които са моята суперслабост. Генерално, когато обичам някого истински и държа на изградени отношения, независимо дали приятелски или интимни, ми е много трудно да се откажа от тях. И от отношенията, и от хората. Тогава се чувствам слаба, но благодарение на характера ми, който е изграден през годините далеч извън оптималните условия за израстване, успявам бързо да превключа и да се превърна в приоритет за самата себе си. Иначе казано, слабостта ми е, че съм изключително амбициозна и винаги си мисля, че мога да оправя нещата.

 

Кой е твоят най-конфузен момент?

О, те са толкова много… обаче си спомням кристално ясно последния, който е и много смешен. Пристигам във Варна и моята прекрасна домакиня (една от най-близките ми приятелки) е организирала голямо парти в нейния дом. Настанява ме в стаята на малкия си син – Коки. Детето го няма, разбира се. Влизам да си взема душ и бързам да се облека, преди да започнат да пристигат всички гости.

След като съм се изкъпала и съм се намазала с пет различни лосиона и абсолютно гола чакам да попият в кожата ми чувам, че пристига някакъв мъж, който пита домакинята къде е детето й Коки и, преди тя да отговори, той започва да го търси по стаите… Супер спокойна си стоя гола, защото си мисля, че съм заключила детската стая, в която съм. В този момент мъжът отваря вратата крещейки: „КОКИИИ, КЪДЕ СИИИ, КОКИИИИИ…“ И ме вижда чистак гола. Широката му усмивка преминава за секунди в супер стрес, почервенява целия, гледа ме и ми вика: „Олеее, олеее, ти не си Кокиии!!!“. Затваря вратата.

След това аз трябваше да изляза и да се запозная с този човек пред всички на партито, които вече знаеха какво се е случило. Ето така срещнах първия мъж, който ме видя гола, преди да знае изобщо името ми. Беше ми много приятно, Тошко. Ще го помня това парти…

Как се измъкна от тази ситуация?

Реших да се държа естествено. Излязох и стиснах ръката на момчето пред всички. Говорихме си почти цяла вечер като пичове, защото една истинска жена трябва да е и малко пич. Да не се притеснява от едната голота, защото ние не сме само телата си. С това момче се добавихме дори в социалните мрежи, разменяли сме си някакви комплименти на различни теми. Той, може би, е един от най-слънчевите хора, които съм срещала през последната година. Затова вместо да се затворя в стаята засрамена, да не изляза цяла вечер пред хората и да се държа притеснено, префърцунено или надменно заради преживения дискомфорт, аз се мобилизирах с цялата ми увереност и преминах през ситуацията като на шега, което ми донесе само позитиви.

 

Какво ще посъветваш жените, които се страхуват от провал?

 

Бих им казала, че независимо дали се страхуваш от нещо или не ти пука, то пак може да те застигне. Няма никакъв смисъл да трепериш, да се свиваш, бичуваш и наказваш преди нещо негативно да се е случило, защото това предварително наказание, което сама си причиняваш, ти пречи да се справиш със ситуациите, в които попадаш и неминуемо те води повече до вероятен провал, отколкото към успех.

Неслучайно казват, че понякога най-големият враг е този, който виждаме, когато се оглеждаме в огледалото. За да превърнем този враг в наш приятел, е нужно само да му се доверим, че не е чак такъв нещастник, какъвто очакваме, че ще е.

 

Какво можеш да правиш сега, за което дори не си мечтала преди 10 години?

Мога да направя над 10 хиляди крачки в София без да се изгубя, а преди 10 години не знаех как да стигна до НДК без да се оплета в неадекватната си ориентация. Преди 10 години можех да стоя на едно място физически и да се чувствам изгубена като цяло. Днес мога да оценя себе си по-качествено и това ме прави много щастлива.

 

Какво означава за теб Girl power?

Със сигурност не е просто лозунг, с който се надъхвам. Зад тази фраза стои цяла история, побрала в себе си напредъка на стотици жени от различни държави. Колективната сила, която жени и мъже може да постигнем в различни инициативи, е много вдъхновяващ социален процес.

Но, ако трябва да кажа какво означава за мен, какъв смисъл влагам и какво си представям, когато изричам или прочета някъде „Girl power“, това е… жена, която не просто се изправя, а полита и вижда ясно всичко около нея.

Идентичността на жените е изградена през безброй социални роли, които съвременният живот ни налага и ние нямаше да можем да изиграем, ако не беше тази извънземна женска сила, която извира от нас и която трябва да откриваме и развиваме в себе си.