Как да станете екопътешественик?

Прочети го за 13 минути

Екологичното пътуване – тенденция или прищявка? Sabina Ławrow – пътешественик, който пътува сам по света, пише за същността на бавното пътуване и неговата нарастваща роля.

Антъни Бурдейн – готвач и пътешественик, но предпочита да се нарича писател и така създава своите телевизионни програми. Човек, който е обиколил целия свят, бидейки на средна възраст, откривайки и преживявайки го малко като дете, много емоционален и винаги пред камерата. Не се страхуваше от трудните теми, сядаше на една маса с всички, със звезди и обикновени хора. Той беше и все още е източник на цитати и мисли, които ще бъдат запомнени. Един от любимите ми:

Пътуването не е красиво. Не винаги е и удобно. Понякога то наранява и дори разбива сърца. Но това е нормално. Пътуването ни променя и трябва да ни променя. То оставя следи върху паметта, съзнанието, душата и тялото ни. Ние вземаме нещо за себе си. Надявам се, че оставяме и нещо хубаво след себе си.

Може би Тони е имал предвид по-широк контекст, но аз ще използвам този цитат като отправна точка по темата за съзнателното пътуване.

Пътуването като сбъдната мечта

Пътуването никога не е било толкова лесно. Нискотарифните авиокомпании са изобретение на последните 10-15 години. Повечето от нас също така отиват по-далеч на друг континент поне веднъж годишно. През тези няколко седмици на пътуване почти всички ние получаваме удоволствие от самореализацията, откриването на нови, вдъхновяващи хора и култури. Ако искаме да обобщим с една дума това, което правят блогърите, занимаващи се с пътешествия, то това е, което ни вдъхновява. Те мотивират и показват, че е възможно да отидеш до мечтаната дестинация. А може би дори да живеете от пътувания? Те доказват, че това е най-добрият сценарий за живот. Но не бива да се забравя, че с цялата тази ценност трябва да дойде и отговорността.

• 

• 

Отговорността – първият принцип на пътуването

Пътуващите на пълен работен ден често подхващат темите за екологията, социалното неравенство, минимализма в пътуването или т.нар. бавно пътуване. Една от любимите ми акции е „Чантата за приключения“. Акция, създадена от Джаксън Гроувс, която ни насърчава да събираме по една торба с отпадъци навсякъде, където прекарваме почивката си. Да не се чудим кой ги е оставил и да оставим мястото по-чисто, отколкото сме го намерили. Точно така. Това може да са боклуци от плажа или от походи в планината. Престанете да мислите, че това не е мой проблем, че някой друг е оставил това. Трябва да призная, че първо започнах от собствения си заден двор. По това време живеех в Лондон и на път за метрото винаги виждах много боклуци. Без да философствам, започнах да ги събирам всеки ден на път за работа и да ги изхвърлям в боклука на станцията. Съседите отначало се изненадаха, после коментираха, че „най-после някой“, и след известно време започнаха да правят същото. Но може би най-големият шок за мен беше количеството боклук, което видях в Норвегия. Всички знаем, че развиващите се страни имат голям проблем с това, но Скандинавия? Това беше един паркинг близо до Лофотен, едно от най-красивите места в Европа.

Същността на бавното пътуване

Тази идея може да не се хареса на мнозина, но какво ще стане, ако избягваме местата от пътеводителите? Тези най-популярни обекти на ЮНЕСКО произвеждат най-много боклук. Те са и най-утъпканите. В духа на бавното пътуване можете да помислите за излизане от утъпкания път и алтернативата на Марку Пикчу е Чокекирао, а за Антилоповия каньон – няколко други пясъчни каньона в района. На местно ниво заместител на Закопане могат да бъдат Бешчади или планината Джизера. Особено ако не обичаме тълпите и не искаме да харчим много. За мен именно това е бавното пътуване. [можете да вмъкнете някои местни популярни места през зимата/лятото вместо Закопане]

Това е различен подход към пътуването, който се фокусира не върху броя на местата, които сме посетили, а върху личната ни задълбочена връзка с местните хора, култура и храна. Бавното пътуване не е свързано само със скоростта. По-скоро става дума за забавяне на темпото, за да пътуваме с правилната скорост. Преживяване вместо бързане. Намиране на правилния баланс между твърде бързото и твърде бавното темпо. Такова пътуване има за цел да образова и идеята за пребиваване в настоящия момент, като същевременно остава устойчиво към местните общности и околната среда.

Не количество, а качество – също и по време на пътуване

Струва си също така да се замислим дали сме в състояние да видим цяла Италия в рамките на една или две седмици? Има ли изобщо смисъл от това? Вместо да шофираме като луди и просто да отбелязваме местата, защо да не останем на едно място и да го преживеем пълноценно? В същото време ще замърсяваме по-малко околната среда. По-краткото транспортно разстояние означава и по-малко отпадъци и по-малко бензин. Намирайки се там, ще ни е по-лесно да подкрепяме местните предприятия. Масовият туризъм се контролира от големи корпорации и печалбите не отиват в малките местни фирми. Най-добре е да отсядаме в малки семейни хотели, airbnb или агротуризъм. Според принципа на икономиката – колкото по-близо оставите парите, толкова по-скоро те ще се върнат при вас.

• 

Места, които са полезни за вас и за планетата

Нека изберем хотели, които живеят в хармония с природата. Има все повече асоциации и общности, които събират такива места за настаняване. Тази година посетих такъв устойчив хотел в Южен Тирол, Италия. Naturhotel Leitloff е едно от малкото места в Европа, което е напълно енергийно и климатично неутрално независимо. Те използват слънчеви панели и собствени екологични печки за изгаряне на дърва. Много хотели в Исландия използват геотермална енергия, която е в изобилие. Но това не е всичко, хотелът дори разполага със собствена ферма и градина, а това, което произвеждат – попада в чиниите на гостите. Всички ястия се приготвят в зависимост от сезона. Хотелът, след неотдавнашно генерално обновяване, е изграден и изцяло от естествени строителни материали. Освен това това е семеен хотел и тук всеки се чувства като специален гост. Влияе ли това на цената на нощувката в хотела? Не е задължително. Проверете го сами.

За моя радост, във все повече хотели виждам посланието, често представено по приятен или забавен начин: „Може би не е нужно да използвате нова кърпа всеки ден? Ако искате да я използвате отново – закачете я, а ако искате нова, оставете я на пода. “ И аз го виждам по-скоро в по-добрите хотели. Екологията е стилна, тя не противоречи на лукса! Понякога си струва да се замислим и дали имаме нужда от всички тези малки шишенца с шампоан или лосион. Дали наистина ще ги използваме, или ще се окажат в чекмеджето вкъщи? Все пак това е най-добре за околната среда, тъй като хотелът използва големи дозатори за многократно пълнене. Има и хотели, които дори рециклират сапун! Използваният сапун се събира и се подлага на още една термична обработка, която убива всички бактерии. Новите кубчета най-често се даряват на фондации, подпомагащи най-бедните.

• 

Спестяване и пътуване

Добрата екология означава и спестяване. Вземете например разходите за електричество и вода – ако не плащаме тези сметки, докато пътуваме, често оставяме светлината включена, когато излизаме, от мързел. Може би не плащаме директно, но със сигурност е включено в цената на деня в хотела. По същия начин е и с водата. И не става въпрос само за пари. Наскоро бях в Йордания. Едва в края на пътуването разбрах, че водата там е ограничена! Климатичното затопляне, пустинният климат означават, че тази страна се бори с огромен проблем с водата. Не само за пиене, но и като цяло. За съжаление това явление ще се засилва с времето, особено в тропическите страни. Като туристи ние сме скрити под абажур, от нас се крие една неудобна истина. Хотелът прави резерви за наше удобство, но в известен смисъл ние отнемаме тази вода от жителите. Това беше шок за мен, въпреки че бях видяла толкова много.

• 

• 

Какво можете да направите, докато пътувате?

Какво можем да направим на място? Можем да образоваме. Можем учтиво да кажем на персонала на хотела, че например не разделя боклука, или да попитаме какво се случва с остатъците от закуската? Може да се окаже, че информацията ще стигне по-високо и ще окажем влияние върху промените в управлението на хотела. Не съм очаквал (пътуването е най-добрият учител), че пътуването ще повлияе на решенията ми за рециклиране. Сортираме, хвърляме го в подходящи контейнери (поне се надявам) и боклукът магически изчезва от очите ни. Не знаем какво ще се случи по-нататък. Само 30-40% от пластмасата може да се рециклира, останалата част се погребва или изгаря, като се изхвърлят стотици тонове парникови газове в атмосферата. Половината от пластмасата, събрана за рециклиране, също се изнася в страни извън ЕС. А в развиващите се страни можем отлично да видим какво се случва по-нататък и колко от нея произвеждаме. Реките и пътищата са пълни с пластмаса и отпадъци. Когато пътувах с местен автобус из Африка, отлично знаех, без да си пъхам носа, дали минавам през село. То просто миришеше на пластмаса. Върху същата замърсена почва по-късно те засадиха моркови в домашната си градина. Ако не смеем да разговаряме с местните жители, може би поне да ограничим производството на пластмасови бутилки на място, като вземем със себе си бутилката за вода. Нека да пием вода от чешмата навсякъде, където можем. В цяла Европа чешмяната вода е безопасна за пиене. А в Исландия в чешмата има дори по-добра и по-вкусна вода, отколкото в бутилките ни. За моя радост – виждам все повече евтини хостели, които имат диспенсъри за вода, за да напълним бутилката с вода. Напълно безплатно.

Алтернативни средства за транспорт

Лично аз не обичам крайностите, но и като пътешественик на пълен работен ден бих бил лицемер, ако поискам да се откажа напълно от пътуването със самолет. Тази тема се повдига все по-често. Наистина, в километрично изражение най-екологични са корабите, след това влаковете, автобусите, автомобилите и накрая самолетите. Само на дълги разстояния полетът се оказва не само най-удобният вариант, но и сходен с автомобилния транспорт по отношение на оставяния екологичен отпечатък. Така че може би за по-кратките маршрути, например Берлин-Варшава, си струва да обмисляте да използвате влак вместо самолет. А на място понякога е по-добре да вземете автобус (лентите за автобуси ги правят много по-бързи в пиковите часове) или метро. Това често е най-голямото приключение, особено при по-дълги пътувания. Пътувал съм с местни автобуси из части от Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия. Противно на привидностите, комуникацията с автобуси на дълги разстояния в Азия или Южна Америка работи по-добре, отколкото в нашата страна. Пътувайки из Перу и Боливия, редовно използвах нощните автобуси. Спестявах по повод на настаняването! А и автобусите бяха толкова добре оборудвани, че такива не бях виждал в Европа. Седалките бяха разгънати до нивото, имах много място за краката и ръчния багаж, точно като в първа класа в самолет. Цена? 10-15 долара за 500 или 1000 км. Запознах се и с други колеги пътници и имахме часове да обменяме идеи.

• 

• 

В Лисабон обаче използвах исторически трамваи. Дървените стари вагони изглеждаха красиво на снимките, но пътуването беше и отлична възможност да се срещна с лисабонците и да видя как наистина изглежда животът им. По принцип е по-лесно да се запознаеш с културата на дадена страна в бар, отколкото в музей. Също така е чудесна идея да наемете велосипед на място и да се придвижвате със собствени мускули с нулев отпечатък. Малко здраве и това е идеално за градски почивки. Не е нужно да се притесняваме за паркиране, ще стигнем навсякъде, често и най-бързо. Градове като Берлин (където не можете да влезете с автомобил без еко стикер, старите коли и дизеловите са забранени) или напоследък дори Лондон са създадени за велосипедисти, където са изградени много пътеки. На мен ми оставаха около 10 км до работа в Лондон. Около 40 минути с колело, а с метрото? 40 минути минимум, често и повече. Когато се придвижвате между градовете, си струва да обмислите и възможностите на blablacar или просто да попитате колегите от хотела дали не пътуват по същия път и да си поделите разходите за пътуване. Новите приятели са гарантирани.

Осъзнатият пътешественик е добър пътешественик

Когато напускаме града и посещаваме националните паркове, се стараем да не се отклоняваме от маркирания път. Не всеки знае, че на такива места е забранено да се берат гъби или дори шишарки. Всичко това, за да се опази природата. Подобно е положението и с кораловия риф. Неотдавна бях на Червено море и бях поразен от това колко силно е увреден кораловият риф. Водата беше чиста, а аз не знаех защо рифът умира… Оказа се, че е създаден от човека. Твърде много хора са го докосвали, стояли са върху него и са унищожили деликатната тъкан на подводния живот.

Една от по-рядко обсъжданите теми е изхвърлянето на органични, биоразградими отпадъци, напр. плодове. Докато е приемливо да изхвърлите ябълкова сърцевина някъде в храстите, то изхвърлянето на бананова кора може да не е толкова добра идея. Това е така, защото за да се транспортират бананите до Европа, те се пръскат с много химикали, за да се унищожат вредителите. А това са съвсем различни вещества от тези, които се използват на нашите полета. Това може да не е голям проблем, но може да навреди например на една мравка. По същия начин угарка от цигара, съдържаща много отровни вещества, може да бъде смъртоносна за нашите малки приятели. Екосистемата е система от свързани съдове и е много чувствителна. Както новозеландците се убедиха сами, не толкова отдавна те внесоха няколко животни от Европа (включително плъхове, опосуми), които, нямайки естествени противници, се размножиха с главоломна скорост, превръщайки се в инвазивен вид, застрашаващ например ендемичните папагали или нелетящото киви . Днес, при пристигане в Нова Зеландия, ни проверяват щателно – дали имаме кал по обувките и в палатката (където може да има насекоми). Също така не е позволено да внасяте месо или плодове.

Нека превърнем в свой приоритет грижата за тези силно застрашени от изчезване места, които изискват отговорно пътуване. Нека това бъде нашият принос за опазването на бъдещите поколения. Попитайте с какво се хранят жирафите и купете специална храна за тях в националния парк. И запазете бисквитите за вечерта, когато почувствате глад. Нашите обикновени патици не трябва да се хранят с хляб, а със семена или зеленчуци.

Добри и лоши страни на сувенирите

Не знам дали някой все още го прави, но определено не бива да купуваме сувенири, изработени от животни или части от тях, а също и черупки или корали – особено когато не знаем произхода им. Туристическата индустрия е огромен бизнес, от който всеки иска да печели, а тези неща най-често се получават незаконно.

Една от най-големите тайни на туристическата индустрия е, че почти всички магнити по света са произведени в Китай. И нека се замислим два пъти дали имаме нужда от тази глупост и дали след една година тя няма да се окаже в някой шкаф или, още по-лошо, в кофата за боклук. От пет години нося с ключовете си ключодържател, изработен от занаятчия на улицата, въпреки че през това време се преместих 5 пъти. Също така обичам да колекционирам красиви пощенски картички, но се придържам към правилото, че те трябва да са с портрети, а след това запазвам един стил. По правило най-добрите подаръци за едно семейство са тези, които ядем или пием. Така ще споделите част от културата с близките си, все пак кухнята е важна част от нея.

Имате ли избор? Изберете мъдро

Тъй като отново се озовахме в кухнята, най-накрая ще припомня единствения и неповторим Антъни Бурдейн. В едно от своите предавания „Parts Unknown“ от Ямайка, след като се срещна с Крис Блекуел, основател на Island Records, той стигна до извода, че проблемът е в това, че богатите хора искат да живеят прост живот, като този на ямайския рибар. Но те водят такъв живот, защото нямат пари. Всъщност не става въпрос за това всички ние да станем екологични екстремисти. Всеки екстремизъм е лош. Достатъчно е, и ще бъде много, ако имаме избор – нека избираме разумно. Нека мислим в микрокосмоса около нас. Отговаряйки на въпроса в заглавието – надявам се, че това не е нито краткосрочна тенденция, нито прищявка на богатите милениали, а рационално решение за пътуващите, които мислят емпатично и дългосрочно. Пътуването по етичен начин ще бъде продължение на тази статия.

За автора:

Сабина е един от най-популярните полски пътешественици. Преди няколко години тя напуска работата си в корпорация, за да пътува сама по света. Посетила е 69 държави и се е появила на 6 континента. Пише, снима и работи върху режисьорския си дебют.

https://www.instagram.com/samaprzezswiat/?hl=pl